lenadushannes (Лена Дюшан)
1

15 февр. 2014 г., 22:27

В миг на самота

Поэзия » Любовная

682 0 1

Мрак, ах, непрогледен мрак!

Здравей, приятелю любими...

Накъде си се запътил пак?

Завиждам ти, приятелю, прости ми...

Мечтая си за малко свобода,

за докосване, прегръдка кратка,

кажи, нима това е някаква злина?

Защо тогаз е толкоз сладка?

Приюти ме в теб, във твоя свят,

скрий ме там, където са звездите,

покажи ми тоз безкраен необят,

ето ме - готова за бедите!

15.02.2014г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬