Мрак, ах, непрогледен мрак!
Здравей, приятелю любими...
Накъде си се запътил пак?
Завиждам ти, приятелю, прости ми...
Мечтая си за малко свобода,
за докосване, прегръдка кратка,
кажи, нима това е някаква злина?
Защо тогаз е толкоз сладка?
Приюти ме в теб, във твоя свят,
скрий ме там, където са звездите,
покажи ми тоз безкраен необят,
ето ме - готова за бедите!
15.02.2014г.
© Лена Дюшан All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
