15.02.2014 г., 22:27

В миг на самота

Поезия » Любовна

681 0 1

Мрак, ах, непрогледен мрак!

Здравей, приятелю любими...

Накъде си се запътил пак?

Завиждам ти, приятелю, прости ми...

Мечтая си за малко свобода,

за докосване, прегръдка кратка,

кажи, нима това е някаква злина?

Защо тогаз е толкоз сладка?

Приюти ме в теб, във твоя свят,

скрий ме там, където са звездите,

покажи ми тоз безкраен необят,

ето ме - готова за бедите!

15.02.2014г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Sanvali (Санвали)

Не можем да се скрием... не и от себе си...

Поздрав, Лена!
Хареса ми!

2014-02-16T13:02:02+02:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0