26 февр. 2015 г., 00:38
в минало несвършено...
Дърпам с ръце и разтварям уста.
Движа устни с помощ на пръстите.
Хрипти пресипналото сърце и се получва,
нещо като-,,както кажеш съкровище,,.
Дон Кихот бе по-умен от мен.
Аз звездите прехраних с доверие.
С въздишки дъхът ми изгаря мечти.
Аз още стоя в минало несвършено...
© Станислав Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Не ще отговарям на саксофона. Аз съм пиано. В момента на земята свири един всеки за себе си инструмент, а не оркестър дори без име. Благодаря, че такива велики личности като Теб се отбиха, на моята скромна страничка. Много положителност и за теб, скорпионе.
-
Всички сме в минало несвършено, Станиславе! Може би 10 дни след смъртта вече няма да бъдем. Но дотогава...
Споменавайки за Йордан Захариев, вчера, ме подсещаш за нещо, което смътно усещах, но не можех да формулирам ясно и точно. А то е, че на моменти постигаш неговата лаконичност и неговата оригинална изразност.
Импонира ми поезията ти, а в частност и този твой текст.
Поздравявам те за него!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря ти за уважението към скромната ми личност. Аз те считам за приятел, дано и ти ме считаш за такъв.
Лека вечер и хубави сънища!