Дърпам с ръце и разтварям уста.
Движа устни с помощ на пръстите.
Хрипти пресипналото сърце и се получва,
нещо като-,,както кажеш съкровище,,.
Дон Кихот бе по-умен от мен.
Аз звездите прехраних с доверие.
С въздишки дъхът ми изгаря мечти.
Аз още стоя в минало несвършено...
© Станислав Русев Todos los derechos reservados
Благодаря ти за уважението към скромната ми личност. Аз те считам за приятел, дано и ти ме считаш за такъв.
Лека вечер и хубави сънища!