26 feb 2015, 0:38  

в минало несвършено... 

  Poesía » Otra
362 0 3

Дърпам с ръце и разтварям уста.
Движа устни с помощ на пръстите.
Хрипти пресипналото сърце и се получва,
нещо като-,,както кажеш съкровище,,.

Дон Кихот бе по-умен от мен.
Аз звездите прехраних с доверие.
С въздишки дъхът ми изгаря мечти.
Аз още стоя в минало несвършено...

© Станислав Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз съм Водолей, Станиславе! Почти граничен с Козирог, но все пак Водолей.

    Благодаря ти за уважението към скромната ми личност. Аз те считам за приятел, дано и ти ме считаш за такъв.

    Лека вечер и хубави сънища!
  • Не ще отговарям на саксофона. Аз съм пиано. В момента на земята свири един всеки за себе си инструмент, а не оркестър дори без име. Благодаря, че такива велики личности като Теб се отбиха, на моята скромна страничка. Много положителност и за теб, скорпионе.
  • Всички сме в минало несвършено, Станиславе! Може би 10 дни след смъртта вече няма да бъдем. Но дотогава...
    Споменавайки за Йордан Захариев, вчера, ме подсещаш за нещо, което смътно усещах, но не можех да формулирам ясно и точно. А то е, че на моменти постигаш неговата лаконичност и неговата оригинална изразност.

    Импонира ми поезията ти, а в частност и този твой текст.
    Поздравявам те за него!
Propuestas
: ??:??