Tilenus (Станислав Русев) Tilenus (Станислав Русев)
2 228
26.02.2015 г., 0:38  

в минало несвършено...

498 0 3

Дърпам с ръце и разтварям уста.
Движа устни с помощ на пръстите.
Хрипти пресипналото сърце и се получва,
нещо като-,,както кажеш съкровище,,.

Дон Кихот бе по-умен от мен.
Аз звездите прехраних с доверие.
С въздишки дъхът ми изгаря мечти.
Аз още стоя в минало несвършено...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Аз съм Водолей, Станиславе! Почти граничен с Козирог, но все пак Водолей.

    Благодаря ти за уважението към скромната ми личност. Аз те считам за приятел, дано и ти ме считаш за такъв.

    Лека вечер и хубави сънища!
  • Tilenus (Станислав Русев)
    Tilenus (Станислав Русев)
    Не ще отговарям на саксофона. Аз съм пиано. В момента на земята свири един всеки за себе си инструмент, а не оркестър дори без име. Благодаря, че такива велики личности като Теб се отбиха, на моята скромна страничка. Много положителност и за теб, скорпионе.
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Всички сме в минало несвършено, Станиславе! Може би 10 дни след смъртта вече няма да бъдем. Но дотогава...
    Споменавайки за Йордан Захариев, вчера, ме подсещаш за нещо, което смътно усещах, но не можех да формулирам ясно и точно. А то е, че на моменти постигаш неговата лаконичност и неговата оригинална изразност.

    Импонира ми поезията ти, а в частност и този твой текст.
    Поздравявам те за него!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.2K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0