Бавно през града вървя като насън,
самотен крача в мрака на площадите.
Доволен мисля си, че съм,
преместен пак в живота на рокадите.
Стотици хора следват своя бяг,
минават покрай мен студено
и тъпчат тежко есенния сняг,
а аз оглеждам ги, понякога смутено.
Звънят до късно старите трамваи,
ръждиви релси под железните нозе,
тълпа от хора върху тях ще се стовари
там някъде на петото кьоше. ...