May 3, 2011, 8:03 PM

В мрака на площадите

  Poetry » Other
749 0 0

Бавно през града вървя като насън,
самотен крача в мрака на площадите.
Доволен мисля си, че съм,
преместен пак в живота на рокадите.

Стотици хора следват своя бяг,
минават покрай мен студено
и тъпчат тежко есенния сняг,
а аз оглеждам ги, понякога смутено.

Звънят до късно старите трамваи,
ръждиви релси под железните нозе,
тълпа от хора върху тях ще се стовари
там някъде на петото кьоше.

И ето ме, отново идвам,
в ума си пазя твоя лик -
лика на щастието илюзорно,
лика на стара марка върху плик!

Протяжен вой, приземният етаж.
- Простете, може ли да вляза?
- О, не, младежо, как така,
със тоз багаж аз после как ще сляза!?

Добре, аз пътя знам без грешка -
площадка, рампа, стъпала.
Отваря се вратата тежка -
антре, парфюм, огледала.

Ефирна сянка, бледа светлина,
от устните ти думи, не - мълчание!
Предчувствам тръпнещата топлина -
вкусът на нашето дихание!

Пак бавно през града вървя като насън,
самотен нейде в мрака на площадите
и пак доволен мисля си, че съм
в прегръдката коварна на насладите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...