24 июл. 2008 г., 13:18

В наши дни

1.1K 0 4
Бягах, бягах, а край нямаше страницата.
Думите спряха да мислят.
Желание за сътворение се пробуди у пияницата,
а краят бе тъй болезнено искрен.

Да полети пожела изведнъж пингвинът,
над непокътнатата морска длъж,
акорда последен китаристът изсвири,
и заплува слона в синята ръж.

Банкоматът ръждяса, докрай употребяван,
и изчезна като мираж гласа на певицата,
избухна в плач мъжът незадоволяван,
изкапаха шумно от небето птиците.

Поетът изчерпан престана да чувства,
изгуби творецът своята мисия,
боите изсъхнаха с мирис безвкусен,
светлините не бляскаха, в любов улисани.

И мрак, и светлина, и шум, и тишина се възцариха.
Застана Хаосът на своя трон.
И мъката, и радостта му доземи се поклониха,
кикот, въздишка, трепет, всички бяха вече стон.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мда, то и ника ти е един весел ;Д
    Безспорно си права за стиховете..Когато човек е най-подтиснат или нещо го мъчи, има най-голямо желание да седне и да си попише..При голямо щастие рядко се сещам за листа и химикала.
  • Аз самата също пиша повече мрачни и негативни стихове, сигурно 80 % от стиховете ми са такива, но безспорно е, че точно тези стихове излизат най-добрите! Просто се опитах да ти оправя настроението, че то ако я караме все така...
  • Ивче, нещата не винаги са толкова весели и розови, колкото би ни се искало.
  • Аааа, не така де! Дай по-весело! "Поетът изчерпан престана да чувства,
    изгуби творецът своята мисия," Надявам се, че това никога няма да стане с никой от нас!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...