24.07.2008 г., 13:18

В наши дни

1.1K 0 4
Бягах, бягах, а край нямаше страницата.
Думите спряха да мислят.
Желание за сътворение се пробуди у пияницата,
а краят бе тъй болезнено искрен.

Да полети пожела изведнъж пингвинът,
над непокътнатата морска длъж,
акорда последен китаристът изсвири,
и заплува слона в синята ръж.

Банкоматът ръждяса, докрай употребяван,
и изчезна като мираж гласа на певицата,
избухна в плач мъжът незадоволяван,
изкапаха шумно от небето птиците.

Поетът изчерпан престана да чувства,
изгуби творецът своята мисия,
боите изсъхнаха с мирис безвкусен,
светлините не бляскаха, в любов улисани.

И мрак, и светлина, и шум, и тишина се възцариха.
Застана Хаосът на своя трон.
И мъката, и радостта му доземи се поклониха,
кикот, въздишка, трепет, всички бяха вече стон.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мда, то и ника ти е един весел ;Д
    Безспорно си права за стиховете..Когато човек е най-подтиснат или нещо го мъчи, има най-голямо желание да седне и да си попише..При голямо щастие рядко се сещам за листа и химикала.
  • Аз самата също пиша повече мрачни и негативни стихове, сигурно 80 % от стиховете ми са такива, но безспорно е, че точно тези стихове излизат най-добрите! Просто се опитах да ти оправя настроението, че то ако я караме все така...
  • Ивче, нещата не винаги са толкова весели и розови, колкото би ни се искало.
  • Аааа, не така де! Дай по-весело! "Поетът изчерпан престана да чувства,
    изгуби творецът своята мисия," Надявам се, че това никога няма да стане с никой от нас!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...