Jul 24, 2008, 1:18 PM
В наши дни
Бягах, бягах, а край нямаше страницата.
Думите спряха да мислят.
Желание за сътворение се пробуди у пияницата,
а краят бе тъй болезнено искрен.
Да полети пожела изведнъж пингвинът,
над непокътнатата морска длъж,
акорда последен китаристът изсвири,
и заплува слона в синята ръж.
Банкоматът ръждяса, докрай употребяван,
и изчезна като мираж гласа на певицата,
избухна в плач мъжът незадоволяван,
изкапаха шумно от небето птиците.
Поетът изчерпан престана да чувства,
изгуби творецът своята мисия,
боите изсъхнаха с мирис безвкусен,
светлините не бляскаха, в любов улисани.
И мрак, и светлина, и шум, и тишина се възцариха.
Застана Хаосът на своя трон.
И мъката, и радостта му доземи се поклониха,
кикот, въздишка, трепет, всички бяха вече стон.
Думите спряха да мислят.
Желание за сътворение се пробуди у пияницата,
а краят бе тъй болезнено искрен.
Да полети пожела изведнъж пингвинът,
над непокътнатата морска длъж,
акорда последен китаристът изсвири,
и заплува слона в синята ръж.
Банкоматът ръждяса, докрай употребяван,
и изчезна като мираж гласа на певицата,
избухна в плач мъжът незадоволяван,
изкапаха шумно от небето птиците.
Поетът изчерпан престана да чувства,
изгуби творецът своята мисия,
боите изсъхнаха с мирис безвкусен,
светлините не бляскаха, в любов улисани.
И мрак, и светлина, и шум, и тишина се възцариха.
Застана Хаосът на своя трон.
И мъката, и радостта му доземи се поклониха,
кикот, въздишка, трепет, всички бяха вече стон.
© Хриси All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Аз самата също пиша повече мрачни и негативни стихове, сигурно 80 % от стиховете ми са такива, но безспорно е, че точно тези стихове излизат най-добрите! Просто се опитах да ти оправя настроението, че то ако я караме все така...
-
Ивче, нещата не винаги са толкова весели и розови, колкото би ни се искало.
-
Аааа, не така де! Дай по-весело! "Поетът изчерпан престана да чувства,
изгуби творецът своята мисия," Надявам се, че това никога няма да стане с никой от нас!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Безспорно си права за стиховете..Когато човек е най-подтиснат или нещо го мъчи, има най-голямо желание да седне и да си попише..При голямо щастие рядко се сещам за листа и химикала.