В наши дни
Бягах, бягах, а край нямаше страницата.
Думите спряха да мислят.
Желание за сътворение се пробуди у пияницата,
а краят бе тъй болезнено искрен.
Да полети пожела изведнъж пингвинът,
над непокътнатата морска длъж,
акорда последен китаристът изсвири,
и заплува слона в синята ръж.
Банкоматът ръждяса, докрай употребяван,
и изчезна като мираж гласа на певицата,
избухна в плач мъжът незадоволяван,
изкапаха шумно от небето птиците.
Поетът изчерпан престана да чувства,
изгуби творецът своята мисия,
боите изсъхнаха с мирис безвкусен,
светлините не бляскаха, в любов улисани.
И мрак, и светлина, и шум, и тишина се възцариха.
Застана Хаосът на своя трон.
И мъката, и радостта му доземи се поклониха,
кикот, въздишка, трепет, всички бяха вече стон.
Думите спряха да мислят.
Желание за сътворение се пробуди у пияницата,
а краят бе тъй болезнено искрен.
Да полети пожела изведнъж пингвинът,
над непокътнатата морска длъж,
акорда последен китаристът изсвири,
и заплува слона в синята ръж.
Банкоматът ръждяса, докрай употребяван,
и изчезна като мираж гласа на певицата,
избухна в плач мъжът незадоволяван,
изкапаха шумно от небето птиците.
Поетът изчерпан престана да чувства,
изгуби творецът своята мисия,
боите изсъхнаха с мирис безвкусен,
светлините не бляскаха, в любов улисани.
И мрак, и светлина, и шум, и тишина се възцариха.
Застана Хаосът на своя трон.
И мъката, и радостта му доземи се поклониха,
кикот, въздишка, трепет, всички бяха вече стон.
© Хриси All rights reserved.
