2 мар. 2010 г., 16:05

В наши дни

607 0 1

А колко беше лесно отначало...

Като да гледаш в огледало...

Да виждаш себе си щастлива...

Тогава светещият поглед нищо не отмива...

 

А колко слънчеви лъчи.

Тъй... гледайки през дрехите личаха...

И как  разливаше се в тебе радостта...

Като танцуващите есенни листа...

 

А колко много цели възвишени имаше...

Да би живяла два живота... няма да ги стигнеше...

Но вярваше, че всичко ред си има...

Ти тръгваш просто... а неуспехът ще потъне в зима...

 

А колко струваш ти сега във своите очи?

Нима не ти се повече напред върви?

Нима в главата ти въртят се чужди мисли насадени?

Нима са крайниците вкочанени?

И звук ли няма да издаваш веч?

Защо мечтата ти остана тъй далеч?

Нима загуби си багажа с дрехи в цветове?

Нима назад да изостанеш искаш с векове?

 

Ах, кой ли те измами...

Да преживяваш безконечни драми...

 

Виж... хайде... погледни се!

Това е твойто огледало!

О, Боже,образът така размит е...

В безпомощност и то дори... заспало...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ойа Ердоан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...