Mar 2, 2010, 4:05 PM

В наши дни

  Poetry » Other
605 0 1

А колко беше лесно отначало...

Като да гледаш в огледало...

Да виждаш себе си щастлива...

Тогава светещият поглед нищо не отмива...

 

А колко слънчеви лъчи.

Тъй... гледайки през дрехите личаха...

И как  разливаше се в тебе радостта...

Като танцуващите есенни листа...

 

А колко много цели възвишени имаше...

Да би живяла два живота... няма да ги стигнеше...

Но вярваше, че всичко ред си има...

Ти тръгваш просто... а неуспехът ще потъне в зима...

 

А колко струваш ти сега във своите очи?

Нима не ти се повече напред върви?

Нима в главата ти въртят се чужди мисли насадени?

Нима са крайниците вкочанени?

И звук ли няма да издаваш веч?

Защо мечтата ти остана тъй далеч?

Нима загуби си багажа с дрехи в цветове?

Нима назад да изостанеш искаш с векове?

 

Ах, кой ли те измами...

Да преживяваш безконечни драми...

 

Виж... хайде... погледни се!

Това е твойто огледало!

О, Боже,образът така размит е...

В безпомощност и то дори... заспало...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ойа Ердоан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...