Тази нощ кръвта е сладко-кисела

и ухае на диворастящи къпини.

Болката във вените все повече засилва се,

обрасла е цялата с бодили.

И търсех стъпките си, оцветени в лилаво,

от студа устните ми тръпнеха, подобно на игли...

Изнасилвах всяка крачка - трудно направена,

а около мен... умираха истини...

Обесих всички сънища с въже,

изтъкано от прашните сълзи;

с него исках да стъпча твоя образ,

за да може двойно повече да заболи.

Вървях... Изкачвах се към своята Голгота,

забравила за съществуването на всякакви химери;

не ме е стах от коварната присъда -

изгорях... защото не вярвам в чистите Недели...