В неделя двойно повече боли...
Тази нощ кръвта е сладко-кисела
и ухае на диворастящи къпини.
Болката във вените все повече засилва се,
обрасла е цялата с бодили.
И търсех стъпките си, оцветени в лилаво,
от студа устните ми тръпнеха, подобно на игли...
Изнасилвах всяка крачка - трудно направена,
а около мен... умираха истини...
Обесих всички сънища с въже,
изтъкано от прашните сълзи;
с него исках да стъпча твоя образ,
за да може двойно повече да заболи.
Вървях... Изкачвах се към своята Голгота,
забравила за съществуването на всякакви химери;
не ме е стах от коварната присъда -
изгорях... защото не вярвам в чистите Недели...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
