15 дек. 2009 г., 11:43

В нега от седемцветна нежност

692 0 5

В нега от седемцветна нежност
по пръстите ми ражда се от бялото,
и всичката ми топлота и обич
извират от дълбокото в сърцето.
Вали, като от приказка добра,
в река от златни нишки изтъкана,
онази моя светлост на жена,
от слънчеви лъчи пресътворена.
А сребърни звънци ехтят
над боровите клонки в изумруди,
елите стройни в кръгове въртят
треперещите нежни струни.
Така се ражда приказката за любов
в легендите от цветните ми нощи.
Аз още вярвам в звездния им кош.
И още цветовете нижа в сънни пръсти.
Така нанизвам бяла доброта
до аления блясък на сърцето.
По Коледа се случват чудеса.
И сипе благовестия небето.
И зная, някога от моя нежен зов
ще се разтвори книгата ми на живота,
ще пише там, че от обич и любов
си извалях душата във дъгатa.

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-165182

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....