15.12.2009 г., 11:43

В нега от седемцветна нежност

690 0 5

В нега от седемцветна нежност
по пръстите ми ражда се от бялото,
и всичката ми топлота и обич
извират от дълбокото в сърцето.
Вали, като от приказка добра,
в река от златни нишки изтъкана,
онази моя светлост на жена,
от слънчеви лъчи пресътворена.
А сребърни звънци ехтят
над боровите клонки в изумруди,
елите стройни в кръгове въртят
треперещите нежни струни.
Така се ражда приказката за любов
в легендите от цветните ми нощи.
Аз още вярвам в звездния им кош.
И още цветовете нижа в сънни пръсти.
Така нанизвам бяла доброта
до аления блясък на сърцето.
По Коледа се случват чудеса.
И сипе благовестия небето.
И зная, някога от моя нежен зов
ще се разтвори книгата ми на живота,
ще пише там, че от обич и любов
си извалях душата във дъгатa.

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-165182

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....