Dec 15, 2009, 11:43 AM

В нега от седемцветна нежност

  Poetry » Other
691 0 5

В нега от седемцветна нежност
по пръстите ми ражда се от бялото,
и всичката ми топлота и обич
извират от дълбокото в сърцето.
Вали, като от приказка добра,
в река от златни нишки изтъкана,
онази моя светлост на жена,
от слънчеви лъчи пресътворена.
А сребърни звънци ехтят
над боровите клонки в изумруди,
елите стройни в кръгове въртят
треперещите нежни струни.
Така се ражда приказката за любов
в легендите от цветните ми нощи.
Аз още вярвам в звездния им кош.
И още цветовете нижа в сънни пръсти.
Така нанизвам бяла доброта
до аления блясък на сърцето.
По Коледа се случват чудеса.
И сипе благовестия небето.
И зная, някога от моя нежен зов
ще се разтвори книгата ми на живота,
ще пише там, че от обич и любов
си извалях душата във дъгатa.

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-165182

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...