Dec 15, 2009, 11:43 AM

В нега от седемцветна нежност

  Poetry » Other
695 0 5

В нега от седемцветна нежност
по пръстите ми ражда се от бялото,
и всичката ми топлота и обич
извират от дълбокото в сърцето.
Вали, като от приказка добра,
в река от златни нишки изтъкана,
онази моя светлост на жена,
от слънчеви лъчи пресътворена.
А сребърни звънци ехтят
над боровите клонки в изумруди,
елите стройни в кръгове въртят
треперещите нежни струни.
Така се ражда приказката за любов
в легендите от цветните ми нощи.
Аз още вярвам в звездния им кош.
И още цветовете нижа в сънни пръсти.
Така нанизвам бяла доброта
до аления блясък на сърцето.
По Коледа се случват чудеса.
И сипе благовестия небето.
И зная, някога от моя нежен зов
ще се разтвори книгата ми на живота,
ще пише там, че от обич и любов
си извалях душата във дъгатa.

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-165182

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...