31 июл. 2014 г., 22:25

В негатива на видимия спектър 

  Поэзия » Другая
1573 2 19

Хроничното безсъние укрепва

гнева под изтънелите клепачи.

От негативите на слънчевия спектър

създаваме реалност. Хилава и мрачна.

И всеки дъжд е повод за раздяла

със лятото, със птиците и със сърцето.

Развили сме алергия към бялото,

в което се прераждат цветовете.

Забравили сме за пръстта под ноктите,

и за душите, с нестинарски гени.

И вярваме, че светлото е клопка,

усмивката – свръхдоза чист арсен.

Развили сме амнезия на чувствата,

парализа на лудостта първична.

От много хора пътят ни е пуст,

недостигът на нежност е критичен.

Прелюдия към смърт или пък плът без вени...

Животът няма грам претенция за име.

В съня на нестинарските ни гени

небето е убийствено... до синьо.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??