В негатива на видимия спектър
Хроничното безсъние укрепва
гнева под изтънелите клепачи.
От негативите на слънчевия спектър
създаваме реалност. Хилава и мрачна.
И всеки дъжд е повод за раздяла
със лятото, със птиците и със сърцето.
Развили сме алергия към бялото,
в което се прераждат цветовете.
Забравили сме за пръстта под ноктите,
и за душите, с нестинарски гени.
И вярваме, че светлото е клопка,
усмивката – свръхдоза чист арсен.
Развили сме амнезия на чувствата,
парализа на лудостта първична.
От много хора пътят ни е пуст,
недостигът на нежност е критичен.
Прелюдия към смърт или пък плът без вени...
Животът няма грам претенция за име.
В съня на нестинарските ни гени
небето е убийствено... до синьо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
