В ниското

25 мар. 2015 г., 23:09

Поэзия » Философская

1667 0 3

В ниското

„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа...“ Хр. Ботев

Който във боя за хляба си падне,
той... си умира. За него жалеят
куче - до гроб и роднина - до пладне,
чедо - година сълзици ще лее.

Ала светът ще си тича задъхан
и ще гребе от живота със жажда.
Само за мъртвия пътят завършва
все едно той тук не се е бил раждал.

И да тешиш с думи скръб е излишно -
все едно блато да чистиш от жаби.
Смешен е вече въпросът за смисъла
на всички трескави битки за хляба.

Смешна е всяка утеха за Рая
и че другарят ти там ще те срещне,
щом и на твоя бой види се края,
а на небето е синьо и лесно.

Толкова смешно е всичко, че... плачеш
и от света с троен зид се ограждаш.

В боя за хляба си всяко юначе
страда самó, както голо се ражда.

Anita765 (Ани Монева)

2015-08-01T22:50:35+03:00

С Ивон!
valia1771 (Ивон)

2015-03-26T14:20:00+02:00

Смешна е всяка утеха за Рая
и че другарят ти там ще те срещне, Много истини си казала, Петя!
M1234567891 (Миночка Митева)

2015-03-26T09:36:46+02:00

Истинско и вярно,написано с най силните нотки на сърцето,в което е събрана житейската ни истина!Харесах!