В ниското
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа...“ Хр. Ботев
Който във боя за хляба си падне,
той... си умира. За него жалеят
куче - до гроб и роднина - до пладне,
чедо - година сълзици ще лее.
Ала светът ще си тича задъхан
и ще гребе от живота със жажда.
Само за мъртвия пътят завършва
все едно той тук не се е бил раждал. ...