В ниското
В ниското
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа...“ Хр. Ботев
Който във боя за хляба си падне,
той... си умира. За него жалеят
куче - до гроб и роднина - до пладне,
чедо - година сълзици ще лее.
Ала светът ще си тича задъхан
и ще гребе от живота със жажда.
Само за мъртвия пътят завършва
все едно той тук не се е бил раждал.
И да тешиш с думи скръб е излишно -
все едно блато да чистиш от жаби.
Смешен е вече въпросът за смисъла
на всички трескави битки за хляба.
Смешна е всяка утеха за Рая
и че другарят ти там ще те срещне,
щом и на твоя бой види се края,
а на небето е синьо и лесно.
Толкова смешно е всичко, че... плачеш
и от света с троен зид се ограждаш.
В боя за хляба си всяко юначе
страда самó, както голо се ражда.
© Петя Божилова All rights reserved.
