19 мар. 2009 г., 01:33

В нощта 

  Поэзия » Философская
465 0 3

Бавно се спуска нощта,
клоните стари заспиват,
сякаш да чакат деня,
който звездите ще скрият.

Птици, в тях свили гнезда,
нежно си топлят телата
с радост, че са във дома,
де да си сплитат крилата.

Здрачът ни гледа навред,
призрачни сенки танцуват
блуса на новия ред,
който стените рисуват.

Някой целува се с друг,
слънце в ума му изгрява,
молещ се веч да е тук,
даже да трябва да бяга.

Влюбено пее нощта,
всичко превръща се в песен,
пята от сухи цветя,
що търсят пролет във есен.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??