В някой друг живот
Може би са минали години...
Може би в някой друг живот...
Двама с теб, хванати за ръце.
На този единствен за нас път
сме били наистина щастливи...
Слънцето докоснало телата ни.
Птиците спирали в своят кът.
После разперили крилата си,
за да си тръгнат сломени от тук!
Нощта заличила моето лице.
И развихрили се тогава ветрове.
През морета, океани и светове.
От неопределима болка и гняв,
опустошили нараненото ми сърце !
Може би са минали векове...
Може би виновна е съдбата,..
която непрекъснато ни кове...
Без миг покой , остава душата.
И безмълвно я отнася реката.
На забравеният от хората бряг.
Там, където никой не е плакал!
Там, където едничка самотата
остава най-верният ни приятел!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Благослава Георгиева Все права защищены
