11 нояб. 2007 г., 10:29

В очакване

1.1K 0 4

Горски път. Зелено!
Любов! Листа есенни.
Гълъб писмо носи устремено
над клони сиви, надвесени.

Очакване в безкрайност,
зелени са очите ù.
Господи, каква потайност
разгадал е вятърът, или...

Зелена още е тревата,
утешила кротката неизразена страст,
докоснала за миг душата,
попаднала във непозната власт!

Ангелът окриля на гълъба крилете,
но писмото да не стигне,
решили твърдо Боговете!

Падат есенни листа
и зеленото покриват,
а с всяка следваща зора
надеждите умират...

Гълъбът, в студено, и в умора
не можел вече да лети,
и паднал във зеленото на взора,
спокоен вечен сън да спи...

И така, безкрайна, зимната премяна
прогонила, зелен, цвета,
забравила изгората страстта и бляна,
тъга покрила зеления и горски път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Готино е Теди.Толкова е красиво,кого есента постели тъжните си цветове!!!
  • Браво!
  • Благодаря ти Зузи,но явно някой не е харесал тъжната ми история и я е оценил лошо...
  • "Гълъбът, в студено, и в умора
    не можел вече да лети,
    и паднал във зеленото на взора,
    спокоен вечен сън да спи..."

    Браво!!!6

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...