11 нояб. 2007 г., 10:29

В очакване

1.1K 0 4

Горски път. Зелено!
Любов! Листа есенни.
Гълъб писмо носи устремено
над клони сиви, надвесени.

Очакване в безкрайност,
зелени са очите ù.
Господи, каква потайност
разгадал е вятърът, или...

Зелена още е тревата,
утешила кротката неизразена страст,
докоснала за миг душата,
попаднала във непозната власт!

Ангелът окриля на гълъба крилете,
но писмото да не стигне,
решили твърдо Боговете!

Падат есенни листа
и зеленото покриват,
а с всяка следваща зора
надеждите умират...

Гълъбът, в студено, и в умора
не можел вече да лети,
и паднал във зеленото на взора,
спокоен вечен сън да спи...

И така, безкрайна, зимната премяна
прогонила, зелен, цвета,
забравила изгората страстта и бляна,
тъга покрила зеления и горски път...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теди Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Готино е Теди.Толкова е красиво,кого есента постели тъжните си цветове!!!
  • Браво!
  • Благодаря ти Зузи,но явно някой не е харесал тъжната ми история и я е оценил лошо...
  • "Гълъбът, в студено, и в умора
    не можел вече да лети,
    и паднал във зеленото на взора,
    спокоен вечен сън да спи..."

    Браво!!!6

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...