Горски път. Зелено!
Любов! Листа есенни.
Гълъб писмо носи устремено
над клони сиви, надвесени.
Очакване в безкрайност,
зелени са очите ù.
Господи, каква потайност
разгадал е вятърът, или...
Зелена още е тревата,
утешила кротката неизразена страст,
докоснала за миг душата,
попаднала във непозната власт!
Ангелът окриля на гълъба крилете,
но писмото да не стигне,
решили твърдо Боговете!
Падат есенни листа
и зеленото покриват,
а с всяка следваща зора
надеждите умират...
Гълъбът, в студено, и в умора
не можел вече да лети,
и паднал във зеленото на взора,
спокоен вечен сън да спи...
И така, безкрайна, зимната премяна
прогонила, зелен, цвета,
забравила изгората страстта и бляна,
тъга покрила зеления и горски път...
© Теди Георгиева All rights reserved.