В очакване на лятото...
Неумолимо сменят се сезоните,
след зима идва пролет, лято,
след болка, копнежи и мечти
очаквам с трепет любовта
и силно да изгарям с тебе.
Колко пъти се взирах в простора
за да видя очите ти,
колко пъти се молих на Бога
и копнеех за твоите ласки,
(на моменти дори до полуда).
Навън е топло, пролетта догаря
с упойващ мирис на дървета и цветя
и жарко лято се задава
да стопли нашите души, сърца.
И като топъл бриз
към теб ще мина,
ще те докосна с трепетни ръце,
а после страстно ще прегърна
и устните ти дълго,
дълго ще целувам,
за всичките ни дни и нощи
изстрадани без теб, в очакване ...
И остани завинаги с мене,
и не угасвай устрема в теб.
Бъди ти волна птица в небето,
но се завръщай винаги при мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сашо Маринов Все права защищены
