27 мая 2010 г., 22:06

В очакване на любовта

1.2K 0 0

***

 

Кой си ти, дето със нежни пръсти

ще докоснеш струните на моята душа?

И със виртуозност, на създанията ангелски присъща,

ще изсвириш върху мен Рапсодия на Любовта!

 

Има ли те на Земята, или още

нероден си в тяло на човек?

Знам, че в сънищата ми пристигаш нощем,

но безплътен и от вятъра по-лек...

 

Ще се срещнем ли сред сенките и как ще се познаем,

две души блуждаещи в света...

Цял живот един за друг мечтаем!

Цял живот... в очакване на Любовта...

 

А стрелките на часовника като длета

върху лицето ми дантелчици дълбаят

и напомнят ден след ден за преходността...

Станах на четирдесет и три – времето за мен нехае...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Мандаджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....