27 may 2010, 22:06

В очакване на любовта

  Poesía
1.2K 0 0

***

 

Кой си ти, дето със нежни пръсти

ще докоснеш струните на моята душа?

И със виртуозност, на създанията ангелски присъща,

ще изсвириш върху мен Рапсодия на Любовта!

 

Има ли те на Земята, или още

нероден си в тяло на човек?

Знам, че в сънищата ми пристигаш нощем,

но безплътен и от вятъра по-лек...

 

Ще се срещнем ли сред сенките и как ще се познаем,

две души блуждаещи в света...

Цял живот един за друг мечтаем!

Цял живот... в очакване на Любовта...

 

А стрелките на часовника като длета

върху лицето ми дантелчици дълбаят

и напомнят ден след ден за преходността...

Станах на четирдесет и три – времето за мен нехае...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мандаджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...