7 нояб. 2018 г., 21:32

В очакване на утрото 

  Поэзия » Философская
603 1 3

"Причастници има много, но истински причастили се – малко."

                                          Преподобни Севастиан Карагандински  

 

Ако сме прозрели

защо Луната е ту резен диня,

ту сърп, ту разполовена пита,

или нащърбена, незнайно

от кого отхапана погача,

ако всеки миг помним

че Слънцето винаги е кръгло

и е само едно, а Луни – много,

и под дърво с клони голи,

с последно опадало листо  

да заспим и да сънуваме,

зората ще дочакаме.

 

Всяко утро е причастие.

Дарът за недостойните.

Но няма причастие без изповед.

Нали?!

Изгревът утре ще е поредното мое причастие.

И най-вече – надежда с болката за сбогуване.

Самадхи

© Гюлсер Мазлум Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прозренията! Май от тях се нуждаят много по-малко и по-рядко незрящите, отколкото зрящите. Марги, г-н Станев, мисля, че ще се съгласите с мен? Благодаря за гостуването ви!
  • Харесах!
  • Дълбоко осмислени прозрения!
    Поздравления, г-жо Мазлум!
Предложения
: ??:??