В очакване на утрото
"Причастници има много, но истински причастили се – малко."
Преподобни Севастиан Карагандински
Ако сме прозрели
защо Луната е ту резен диня,
ту сърп, ту разполовена пита,
или нащърбена, незнайно
от кого отхапана погача,
ако всеки миг помним
че Слънцето винаги е кръгло
и е само едно, а Луни – много,
и под дърво с клони голи,
с последно опадало листо
да заспим и да сънуваме,
зората ще дочакаме.
Всяко утро е причастие.
Дарът за недостойните.
Но няма причастие без изповед.
Нали?!
Изгревът утре ще е поредното мое причастие.
И най-вече – надежда с болката за сбогуване.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
