5 июн. 2007 г., 13:00

В очакване пред чудо

822 0 2
Небето се мрачееше. Като вдовица.
Изплакано от детските очи.
Загубиш ли това, което най-обичаш -
безбожно много ще боли.

По пътищата беше празно. Глухо.
Беше един мъртвешки ден.
Камбаните биеха на кухо
при сблъскъка с вятъра студен.

Но стана чудо.
Небесата
просветнаха за миг.
Излязоха навън
децата.
Викаха, крещяха.
И хиляди усмивки
заваляха...

По жиците рояха бели лястовици.
И всяка носеше със себе си надежда.
А старците се смееха хлапашки
и благодарности към Бог нареждаха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стаси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...