5.06.2007 г., 13:00 ч.

В очакване пред чудо 

  Поезия
638 0 2
Небето се мрачееше. Като вдовица.
Изплакано от детските очи.
Загубиш ли това, което най-обичаш -
безбожно много ще боли.

По пътищата беше празно. Глухо.
Беше един мъртвешки ден.
Камбаните биеха на кухо
при сблъскъка с вятъра студен.

Но стана чудо.
Небесата
просветнаха за миг.
Излязоха навън
децата.
Викаха, крещяха.
И хиляди усмивки
заваляха...

По жиците рояха бели лястовици.
И всяка носеше със себе си надежда.
А старците се смееха хлапашки
и благодарности към Бог нареждаха.

© Стаси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??