В очакване пред чудо
820
0
2
Небето се мрачееше. Като вдовица.
Изплакано от детските очи.
Загубиш ли това, което най-обичаш -
безбожно много ще боли.
По пътищата беше празно. Глухо.
Беше един мъртвешки ден.
Камбаните биеха на кухо
при сблъскъка с вятъра студен.
Но стана чудо.
Небесата
просветнаха за миг.
Излязоха навън
децата.
Викаха, крещяха.
И хиляди усмивки
заваляха...
По жиците рояха бели лястовици.
И всяка носеше със себе си надежда.
А старците се смееха хлапашки
и благодарности към Бог нареждаха.
Изплакано от детските очи.
Загубиш ли това, което най-обичаш -
безбожно много ще боли.
По пътищата беше празно. Глухо.
Беше един мъртвешки ден.
Камбаните биеха на кухо
при сблъскъка с вятъра студен.
Но стана чудо.
Небесата
просветнаха за миг.
Излязоха навън
децата.
Викаха, крещяха.
И хиляди усмивки
заваляха...
По жиците рояха бели лястовици.
И всяка носеше със себе си надежда.
А старците се смееха хлапашки
и благодарности към Бог нареждаха.
© Стаси All rights reserved.
