В очите ми изтекоха реки
В очите ми изтекоха реки.
Извираха нечакани и буйни.
От радост, непозната допреди.
Родена със надеждата за утре.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха приятелски, любовни.
Избистряха щастливите ми дни
и свършваха в душата. Пълноводни.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха на тласъци. Пулсиращи.
От страх. И от несбъднати мечти.
Достигнали до дъното - умиращи.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха в тъгата си. Спокойни.
Преследваха невидими следи.
Но винаги освъмваха самотни.
***
Очите ми пресъхнаха от грим.
От маските, които си направих.
Под камъните в сушавите дни
най-милото от себе си оставих.
Извираха нечакани и буйни.
От радост, непозната допреди.
Родена със надеждата за утре.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха приятелски, любовни.
Избистряха щастливите ми дни
и свършваха в душата. Пълноводни.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха на тласъци. Пулсиращи.
От страх. И от несбъднати мечти.
Достигнали до дъното - умиращи.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха в тъгата си. Спокойни.
Преследваха невидими следи.
Но винаги освъмваха самотни.
***
Очите ми пресъхнаха от грим.
От маските, които си направих.
Под камъните в сушавите дни
най-милото от себе си оставих.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
