27 abr 2008, 12:41

В очите ми изтекоха реки

  Poesía » Otra
1.4K 0 32
В очите ми изтекоха реки.
Извираха нечакани и буйни.
От радост, непозната допреди.
Родена със надеждата за утре.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха приятелски, любовни.
Избистряха щастливите ми дни
и свършваха в душата. Пълноводни.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха на тласъци. Пулсиращи.
От страх. И от несбъднати мечти.
Достигнали до дъното - умиращи.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха в тъгата си. Спокойни.
Преследваха невидими следи.
Но винаги освъмваха самотни.

                   ***    

Очите ми пресъхнаха от грим.
От маските, които си направих.
Под камъните в сушавите дни
най-милото от себе си оставих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...