27 abr 2008, 12:41

В очите ми изтекоха реки

  Poesía » Otra
1.4K 0 32
В очите ми изтекоха реки.
Извираха нечакани и буйни.
От радост, непозната допреди.
Родена със надеждата за утре.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха приятелски, любовни.
Избистряха щастливите ми дни
и свършваха в душата. Пълноводни.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха на тласъци. Пулсиращи.
От страх. И от несбъднати мечти.
Достигнали до дъното - умиращи.
В очите ми изтекоха реки.
Извираха в тъгата си. Спокойни.
Преследваха невидими следи.
Но винаги освъмваха самотни.

                   ***    

Очите ми пресъхнаха от грим.
От маските, които си направих.
Под камъните в сушавите дни
най-милото от себе си оставих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...