Усетил ти без думи самотата ми,
в очите ми зведи преля..
И блясъкът на слънцето в душата ми
отново като в приказка изгря!
Оставяш винаги звезди по мойте устни,
а в погледа ми - капчици роса...
И искам никога да не изчезва
изгрялата в очите ни дъга!!
© Вени Николова Все права защищены