В очите ти люляк цъфти –
пожари от облаци сини,
а в тях и любов, и мечти –
безкрайни и нежни, красиви!
В очите ти люляк цъфти,
а в тях хоризонти далечни!
Докосват ме сини лъчи,
щастливи и някак неземни.
Ти носиш ми обич нали?
Докосваш душата ми в синьо…
Дори и отвън да вали,
аз пак се усмихвам щастливо.
Ръката ми в твойта вземи!
Пулсира сърцето ми в нея…
В очите ти люляк цъфти,
но в тях да погледна не смея.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены