... В очите ти са утаени
* * *
В очите ти са утаени сенките
на южни планини...
Под веселия скреж на миглите
просветват капки
от променливо море.
А топли и заоблени скали,
издялани от светли ветрове,
са твоите нетрайни, слаби,
вечни и човешки
рамене.
Как да усетя слънцето –
и живата енергия,
и топлината му –
ако не те докосвам?
Как да усетя разредения въздух
на Хималаите
и всички земни планини,
ако не те целувам?
Как да усетя кротката ласка
на тиха река
и тътена на океаните,
ако не заспивам до тебе –
любима и застрашена?
Как ще усетя посоките на света,
ако не търся очите ти?
В тях е тайната.
Аз искам всичко да узная...
И за бликналите потоци
от топлите недра на твоята материя,
които са невидими,
ала наричаме любов
и назоваваме поезия.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Шандуркова Все права защищены
