В огледалото познах ги
По улици простенващи вървях
сред локвички от сълзи неразбрани.
И облаци ревниви аз следях,
попили болка тъжно разпиляна.
Но беше неочаквано за мен
да срещна поокалян в тази дата
зареяния поглед несмутен
на сянка от надежда зад гората.
Реших да предизвикам стръмнина
и стигна хоризонт, от студ смрачил се.
Дървета в умъртвена светлина
килия ми оплетоха камшична.
С години ме оставиха в затвор,
живеех в тъмнината зад решетка.
Мечтаех от вълшебния разтвор
да пия, нежността познала в клетка.
И исках обичта си аз да дам
на погледа студен и бездиханен.
Не знаех, че така постъпва сам
спасителят на личните си рани.
Когато огледалото в ръце
стихията притихнала ми даде,
познах във него своето лице
и погледа за обич, който страда.
© Цветето Б. Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
От сърце благодаря за милите думи!💝
-
Поздравления, Цвете! Образност, богатство на чувства и слова!
-
Изключително силно! Изключително вълнуващо! Изключително образно! Изключително е, защото докосва... Цветенце! ❤️🌞🌸🌷💐🌹🌸🥀🌺🌻🌼
-
Приятно...
-
Благодаря много, мило 😇😘!
-
Деа 🌹 благодаря!
-
Много образно!
-
Много ти благодаря, миличка Мари❤️!
-
Тук си открих един стихотворен бисер, който по моите критерии за Поезия се доближава до изкуството с думи, облечени в метафори, да изградиш една обща водеща метафорична структура. ❤️
Истински се радвам на уверените ти творчески стъпки, Цветенце!🌹🍀🌹 -
Младене, Гавраил, много ви благодаря за вниманието и милите думи! Щастлива неделя ви пожелавам!
-
Винаги след стихията човек по-добре вижда себе си.
-
Силна лирична изповед с изящно поднесени образи, които ме впечатлиха. Ще си позволя следния цитат, за да подкрепя твърдението си:
"Реших да предизвикам стръмнина
и стигна хоризонт, от студ смрачил се.
Дървета в умъртвена светлина
килия ми оплетоха камшична."
Докато пишеш така, Цвете, значи си на верен път в Поезията. Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
