В огледалото познах ги
По улици простенващи вървях
сред локвички от сълзи неразбрани.
И облаци ревниви аз следях,
попили болка тъжно разпиляна.
Но беше неочаквано за мен
да срещна поокалян в тази дата
зареяния поглед несмутен
на сянка от надежда зад гората.
Реших да предизвикам стръмнина
и стигна хоризонт, от студ смрачил се.
Дървета в умъртвена светлина
килия ми оплетоха камшична.
С години ме оставиха в затвор,
живеех в тъмнината зад решетка.
Мечтаех от вълшебния разтвор
да пия, нежността познала в клетка.
И исках обичта си аз да дам
на погледа студен и бездиханен.
Не знаех, че така постъпва сам
спасителят на личните си рани.
Когато огледалото в ръце
стихията притихнала ми даде,
познах във него своето лице
и погледа за обич, който страда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветето Б. Все права защищены
