16 окт. 2017 г., 01:16

В онзи ден, когато..

518 0 0

​​​В онзи ден, когато...

ме погледна с пъстрите си влюбени очи,

хвана ме нежно за ръката, 

и една по една се сбъдваха моите мечти.

В сърцето ми настъпи вечна пролет,

пъстри пеперуди пърхаха в стомаха,

а очите ми зелени - зърнеха ли те,блестяха..​​​​​​​​

 

В онзи ден, когато...

ти стана част от моята съдба.

Плени сърцето и ума ми.

Вниманието,с което ме дари-остави ме без думи..

Тогава избрах, заедно с теб, ръка за ръка,

да тръгна по вълшебния път на любовта, 

осеян с хиляди, безброй, красиви, като ​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​нашата любов, цветя...

 

В онзи ден,когато...

пламъкът на нашата любов започна да гори,

заклех се, че никой и нищо не ще го угаси..!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доника Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...