Oct 16, 2017, 1:16 AM

В онзи ден, когато..

  Poetry » Love
516 0 0

​​​В онзи ден, когато...

ме погледна с пъстрите си влюбени очи,

хвана ме нежно за ръката, 

и една по една се сбъдваха моите мечти.

В сърцето ми настъпи вечна пролет,

пъстри пеперуди пърхаха в стомаха,

а очите ми зелени - зърнеха ли те,блестяха..​​​​​​​​

 

В онзи ден, когато...

ти стана част от моята съдба.

Плени сърцето и ума ми.

Вниманието,с което ме дари-остави ме без думи..

Тогава избрах, заедно с теб, ръка за ръка,

да тръгна по вълшебния път на любовта, 

осеян с хиляди, безброй, красиви, като ​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​​нашата любов, цветя...

 

В онзи ден,когато...

пламъкът на нашата любов започна да гори,

заклех се, че никой и нищо не ще го угаси..!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доника Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...