8 мая 2022 г., 13:39

В памет на думите 

  Поэзия
467 1 2

 

Този  дъжд ще удави очите на птиците. Ръми ли ръми.  

Този дъжд съвсем  се разплиска и търси дълбоки реки.

Сърцето ги сбира  по  пътя си. Невинни. Птичи души.

Този дъжд боде като щик  във очите ми. И така ме боли .

 

Тихо. Сега помълчи. В памет на думите. С бели Души.

Простреляни  рани. Ненужни.  Погреби ги. Нали..!?

Напразно пролени сълзи. Като бели светулки. Ръми.

Ужасно боли ...Да слушаш за мъртви човешки съдби.

 

Крещят водопадите. Черни порои  са  дните ни.

Люлее ни люлка от въглени... С красиви бодли.

Не гледай очите ми. Палачи са... За твойте лъжи.

Замълчи. Презрян. Оправдан. Когато убиват мечти. 

 

© Василена Костова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, че се спря на моята страничка...
    Изпращам ти цялата си положителна енергия и те благославям!
  • Хубаво стихотворение, има смисъл и образност, хареса ми и те поздравявам!
Предложения
: ??:??