В памет на думите
Този дъжд ще удави очите на птиците. Ръми ли ръми.
Този дъжд съвсем се разплиска и търси дълбоки реки.
Сърцето ги сбира по пътя си. Невинни. Птичи души.
Този дъжд боде като щик във очите ми. И така ме боли .
Тихо. Сега помълчи. В памет на думите. С бели Души.
Простреляни рани. Ненужни. Погреби ги. Нали..!?
Напразно пролени сълзи. Като бели светулки. Ръми.
Ужасно боли ...Да слушаш за мъртви човешки съдби.
Крещят водопадите. Черни порои са дните ни.
Люлее ни люлка от въглени... С красиви бодли.
Не гледай очите ми. Палачи са... За твойте лъжи.
Замълчи. Презрян. Оправдан. Когато убиват мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Костова Все права защищены
