В памет на Вероника
Измина почти една година, откакто те няма... аз не мога да превъзмогна факта, че си отиде... Липсваш ми...
Тръгна си безмълвна,
без да кажеш „Сбогом",
остави ме самотна
с тази, цялата тревога...
Да страдам за тебе,
да упреквам всеки,
че ти сама реши
да станеш безсмърттна навеки.
Сълзите ми се стичат
по бледото лице.
И всяка от тях крещи, че те обича,
а писъкът разсича сърцето на две...
Неразделни бяхме, нали?
Погледни ни сега:
Аз живея в сълзи,
а ти си в черната земя...
Безжизнена, с посинели устни,
за последно така те видях,
а те помня с усмивката мила,
с красивите очи и с блясъка в тях.
Липсваш ми, чуваш ли, липсваш ми,
очаквам те всеки ден,
но тебе те няма... няма те...
Ти живееш вече в мен,
безплътна, само образ и душа...
Само спомен съкровен,
но пак я има и онази топлина,
която сгравя погледа студен...
Прощавам ти за всичко,
нали приятелките всичко си прощават...
Обичам те безкрайно
и никога не ще те забравя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© something else Все права защищены
Тъжно!
