viliana_popova (something else)
145 1018
3.03.2008 г., 10:16 ч.

В памет на Вероника 

  Поезия » Друга
832 0 8

Измина почти една година, откакто те няма... аз не мога да превъзмогна факта, че си отиде... Липсваш ми...

 

Тръгна си безмълвна,

без да кажеш „Сбогом",

остави ме самотна

с тази, цялата тревога...

Да страдам за тебе,

да упреквам всеки,

че ти сама реши

да станеш безсмърттна навеки.

Сълзите ми се стичат

по бледото лице.

И всяка от тях крещи, че те обича,

а писъкът разсича сърцето на две...

Неразделни бяхме, нали?

Погледни ни сега:

Аз живея в сълзи,

а ти си в черната земя...

Безжизнена, с посинели устни,

за последно така те видях,

а те помня с усмивката мила,

 с красивите очи и с блясъка в тях.

Липсваш ми, чуваш ли, липсваш ми,

очаквам те всеки ден,

но тебе те няма... няма те...

Ти живееш вече в мен,

безплътна, само образ и душа...

Само спомен съкровен,

но пак я има и онази топлина,

която сгравя погледа студен...

Прощавам ти за всичко,

нали приятелките всичко си прощават...

Обичам те безкрайно

и никога не ще те забравя...

 

 

 

© something else Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??