3.03.2008 г., 10:16 ч.

В памет на Вероника 

  Поезия » Друга
5.0 (5)
910 0 8
Измина почти една година, откакто те няма... аз не мога да превъзмогна факта, че си отиде... Липсваш ми...
Тръгна си безмълвна,
без да кажеш „Сбогом",
остави ме самотна
с тази, цялата тревога...
Да страдам за тебе,
да упреквам всеки,
че ти сама реши
да станеш безсмърттна навеки.
Сълзите ми се стичат
по бледото лице.
И всяка от тях крещи, че те обича, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© something else Всички права запазени

Предложения
  • На дъщеря ми Радина Една любов умира... Наранена, цяла в кърви... Прободе я рапирата на думите. Една...
  • Това си бе проклятие за дъжд. Вали, откакто секнах да се моля. И вместо дъжд, миришеше на мъж. На он...
  • Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Още произведения »