Колко любов вдъхват дядо и баба
на самотната пейка в градския парк.
И връщат в хората забравената вяра
че може да живее с години любовта.
Събуждат се дърветата в алеите красиви
по всичко си личи,че Пролетта пристига.
А бабата и дядото гушнати, гукат щастливи
и весела птица пее и дяволито им намига.
© Явор Перфанов Все права защищены