18 мая 2008 г., 21:53

В планината

936 0 0
 

 

 

Тихо, тихичко е в планината

и безкрайно свири изморен щурец,

а някак си умислена е пак гората,

нежно галена от летния ветрец.

 

Тъмна е нощта в горите,

но светло е някак си в душата,

оглеждам се безкрайно във звездите

сред девствения мирис на тревата!

 

По стъпките на предците свои

през пътеки дълги ще вървя,

ще преследвам целите свои

и всеки връх сама ще покоря!

 

Ще вдишам глътката живот,

свеж като зелената поляна

и ще тръгна по пътя безбрежен

към своята човешка промяна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...