18 мая 2008 г., 21:53

В планината

943 0 0
 

 

 

Тихо, тихичко е в планината

и безкрайно свири изморен щурец,

а някак си умислена е пак гората,

нежно галена от летния ветрец.

 

Тъмна е нощта в горите,

но светло е някак си в душата,

оглеждам се безкрайно във звездите

сред девствения мирис на тревата!

 

По стъпките на предците свои

през пътеки дълги ще вървя,

ще преследвам целите свои

и всеки връх сама ще покоря!

 

Ще вдишам глътката живот,

свеж като зелената поляна

и ще тръгна по пътя безбрежен

към своята човешка промяна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...