18.05.2008 г., 21:53

В планината

929 0 0
 

 

 

Тихо, тихичко е в планината

и безкрайно свири изморен щурец,

а някак си умислена е пак гората,

нежно галена от летния ветрец.

 

Тъмна е нощта в горите,

но светло е някак си в душата,

оглеждам се безкрайно във звездите

сред девствения мирис на тревата!

 

По стъпките на предците свои

през пътеки дълги ще вървя,

ще преследвам целите свои

и всеки връх сама ще покоря!

 

Ще вдишам глътката живот,

свеж като зелената поляна

и ще тръгна по пътя безбрежен

към своята човешка промяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...