22 июн. 2006 г., 08:28
Коварно е сърцето, КOрa -
винаги те предава.
На враните те оставя, Корa,
на милостта на дявола.
Корави очите, Корa,
след пролетите сълзи - кремък.
Припламват искри, Корa,
щом срещнат подобни във времето.
Кората се бели, Кoрa,
няма къде да се скриеш вече.
Кръвта на дървото, Корa,
по голия ствол потече. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация