15 авг. 2007 г., 22:12

В подплатените облаци

716 0 8
 

В подплатените облаци

Когато погледнеш

Намираш ли сили

Да спреш да летиш

Крилете запечатали устните в себе си

Кълват до въздишки преди да заспиш

Моя малка искрена...

Сирена

В златото си се разровила

Търсиш изхабени

Фотографии

Изложби

Да покажеш, че и ти си имала някога

Нещо да носиш

На раменете си

Чувал пълен с желания

И спомени...


Спомен едно:

„Вървим

Тъмно е

Пътека

В резервата дивите животни оглеждат

Двама изгубили себе си"


Две:

„По тротоарите са се наредили бездомните

И с фалшиви молби

Написани на картон

Преживят

Останалото от снощи"


Нереален спомен:

„Подплатените облаци

Намирисват на старо

Ръждиви петна

Заключени катинари

Врата"


Отвъд

В морското шумене на колите

Града целува с прашните си пръсти


Време е

Намятам те с одеялото

Излизаме от къщата

И босо начало

Ни казва да тръгваме


15.08.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • докосвала съм се и до неща които не са в сайта-поезия картини и фотографии-Декстър има талант и ни го предсавя.Зависи кой какво иска да види,както и в това прекрасно стихотворение
  • Чела съм ги... Поне тези, които ги има в сайта.
  • Подканвам всички, които харесват поезията на Десислав да прочетат старите му стихове и тогава пак ще си говорим...
  • определена оригиналност лъха от произведенията ти- може би щипка Емили Дикинсън
  • Да, невероятно наистина! Ставаш все по-добър!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...