15 авг. 2007 г., 22:12

В подплатените облаци

714 0 8
 

В подплатените облаци

Когато погледнеш

Намираш ли сили

Да спреш да летиш

Крилете запечатали устните в себе си

Кълват до въздишки преди да заспиш

Моя малка искрена...

Сирена

В златото си се разровила

Търсиш изхабени

Фотографии

Изложби

Да покажеш, че и ти си имала някога

Нещо да носиш

На раменете си

Чувал пълен с желания

И спомени...


Спомен едно:

„Вървим

Тъмно е

Пътека

В резервата дивите животни оглеждат

Двама изгубили себе си"


Две:

„По тротоарите са се наредили бездомните

И с фалшиви молби

Написани на картон

Преживят

Останалото от снощи"


Нереален спомен:

„Подплатените облаци

Намирисват на старо

Ръждиви петна

Заключени катинари

Врата"


Отвъд

В морското шумене на колите

Града целува с прашните си пръсти


Време е

Намятам те с одеялото

Излизаме от къщата

И босо начало

Ни казва да тръгваме


15.08.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • докосвала съм се и до неща които не са в сайта-поезия картини и фотографии-Декстър има талант и ни го предсавя.Зависи кой какво иска да види,както и в това прекрасно стихотворение
  • Чела съм ги... Поне тези, които ги има в сайта.
  • Подканвам всички, които харесват поезията на Десислав да прочетат старите му стихове и тогава пак ще си говорим...
  • определена оригиналност лъха от произведенията ти- може би щипка Емили Дикинсън
  • Да, невероятно наистина! Ставаш все по-добър!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...